Православният календар на задушници и панихиди: кога почитаме покойните

В българската православна традиция споменът за починалите не приключва с погребението или 40-ия ден. Църквата е създала специални дни през годината, посветени на молитва, памет и духовна връзка с починалите.

Ние ги наричаме Задушници – и ако се чудите кога, как и защо се отбелязват, това ръководство е за вас.

1. Какво представляват Задушниците?

Задушниците са дни за обща молитва за всички починали православни християни. Те се отбелязват в събота – денят, в който Църквата си спомня за мъртвите. На този ден хората:

  • Посещават гробищата
  • Поднасят цветя и свещи
  • Раздават жито, хляб и вино
  • Поръчват панихида – специална молитва за покой

2. Основни Задушници в православния календар:

Задушница преди Месни заговезни (Зимна/Вселенска) - обикновено през февруари или март

  • Преди началото на Великия пост
  • Почитаме всички християнски души

Черешова Задушница - съботата преди Петдесетница

  • Свързана с възкресението и вечния живот
  • На гробовете се поставят череши, хляб, вино

Архангелова Задушница - съботата преди 8 ноември (Архангеловден)

  • Почитаме паметта на загиналите воини и близки
  • Наричана още мъжка задушница в някои региони

3. Индивидуални панихиди: лични дати за спомен

Освен големите задушници, семействата организират панихиди на определени дни след смъртта:

  • На 3-тия ден – символ на Света Троица
  • На 9-тия ден – свързан с ангелските чинове
  • На 40-ия ден – считан за „преминаване“ на душата
  • На 6 месеца / 1 година – важни етапи на спомен

Годишнини – отбелязват се всяка година след това

4. Как се организира панихида?

Не е необходимо да чакате свещеникът „да се сети“. Панихидата се организира чрез:
Обаждане до църквата или храма, в който желаете да се извърши ритуалът

  • Подготовка на коливо (жито), хляб, вино, свещи
  • При желание – включване на списък с имена на починали, за които да се чете молитва

5. Какво символизират обредите?

  • Житото – символ на възкресението (като житното зърно умира, за да даде живот)
  • Хлябът и виното – напомнят за причастието
  • Свещта – светлината на Христос
  • Цветята – знак на почит, но и мимолетност

Ние, от Хронос помагаме на семействата не само в деня на загубата, но и в годините след това.  Организираме панихиди и Задушници

  • Подготвяме коливо, хляб, вино
  • Напомняме за важни дати, ако пожелаете
  • Съдействаме с транспорт и логистика до гробища

     

    Паметта не е задължение – тя е обич, изразена в действие!

Православни християнски погребални традиции в България

Погребалните традиции в България са дълбоко вкоренени в православното християнство и отразяват вековни обичаи, които почитат покойника и дават утеха на близките. Тези ритуали включват специфични обреди преди, по време и след погребението, подчертавайки молитвите, възпоменателните служби и уважението към душата на починалия.

Ако търсите погребални услуги в София, България, разбирането на тези традиции ще ви помогне да се подготвите и да осигурите достойно изпращане на вашия близък според православните обичаи.

1. Подготовка за погребението

Когато човек почине, семейството и близките му започват подготовката незабавно. Според православните вярвания, тялото трябва да остане у дома поне една нощ, за да могат роднини и приятели да се сбогуват.

Основни ритуали:

• Измиване и обличане на покойника – Тялото традиционно се измива и облича в нови или чисти дрехи, често в бяло, което символизира чистотата.

• Запалване на свещ и поставяне на кръст – Свещта символизира духовния път на душата към вечността, а малък кръст често се поставя в ръцете на покойника.

• Опело у дома (бдение) – Близки и приятели се събират, за да се помолят и да си спомнят за починалия.

2. Погребална служба (Опело)

Православната погребална служба се провежда в църква или на гробището и се води от свещеник. Тя е дълбоко духовна и включва специални молитви и песнопения.

Основни елементи:

• Кадене и молитви – Свещеникът кадѝ около покойника, като символ на пречистване.

• Четене на псалми и евангелски текстове – Подчертава се надеждата за възкресение и вечен живот.

• Последна целувка – Присъстващите се сбогуват с покойника, като целуват челото или ръката му.

3. Погребални обичаи

След църковната служба тялото се отнася на гробището за погребение. В православието кремацията не се приема широко, затова традиционното погребение е предпочитаната практика.

Основни ритуали:

• Спускане на ковчега с молитви – Свещеникът произнася молитви, докато ковчегът се спуска в гроба.

• Посипване на пръст върху ковчега – Близките хвърлят шепа пръст като последен знак на почит.

• Поставяне на кръст – На гроба се поставя дървен или каменен кръст с името на покойника.

4. Траур и възпоменателни служби

Траурът в България следва определена структура, като се провеждат специални молитви и събирания в определени дни след погребението.

Важни възпоменателни дни:

• 9-ти ден (Деветини) – Малка възпоменателна служба в памет на покойника.

• 40-ти ден (Четиридесетница) – Един от най-значимите помени, тъй като се вярва, че душата завършва своя път към отвъдното.

• Годишни възпоменания (Годишнини) – Семейството продължава да почита паметта на покойника с ежегодни панихиди.

5. Традиционни погребални храни

Храната играе важна роля в православните погребения и възпоменания. Обичайно е да се приготвят и раздават специални храни като:

• Коливо (кутия) – Варено жито със захар и орехи, символизиращо възкресението.

• Хляб и вино – Поднася се като знак на почит и гостоприемство.

• Възпоменателни трапези – Семейството се събира на обща трапеза в памет на покойника.

Православните погребални традиции в България съчетават вяра, уважение и културно наследство. Те осигуряват утеха на опечалените и помагат на душата на починалия в прехода към вечността.

Ако търсите професионални погребални услуги в София, нашият екип е тук, за да ви помогне с грижа и достойнство. Свържете се с нас за повече информация.

Първите 40 дни след смъртта: Смисъл, ритуали и утеха в православната традиция

В православната християнска вяра първите 40 дни след смъртта на човек са свещено и изключително важно време. Това е не само период на духовно пътуване за душата, но и момент за близките – да скърбят, да се молят, да почетат, и да започнат лекуването.

В това ръководство ще откриете най-важните стъпки, ритуали и символи, които съпътстват този период според православната традиция в България.

Какво се случва с душата според православната вяра?

Според учението на Православната църква душата на покойния не напуска веднага този свят. Вместо това, тя преминава през три важни етапа:

Първите 2 дни – Душата остава близо до тялото и местата, които е обичала.

От 3-ти до 9-ти ден – Пътува през духовния свят и се среща с ангели, светци и духовни образи.

От 10-ти до 40-ти ден – Душата преминава през духовен съд, който определя нейното временно място до Страшния съд.

Затова през този период се извършват панихиди, четат се молитви и се поддържа връзката между живите и починалия чрез памет и обич.

Православни ритуали в първите 40 дни – стъпка по стъпка

1. Веднага след смъртта

  • Свещеник се кани да прочете специална молитва – Канон за изхода на душата.
  • Тялото се измива, облича в чисти дрехи и се поставя в отворен ковчег.
  • В ковчега се поставя малък кръст и икона, обикновено на Христос или Богородица.
  • До тялото гори свещ – символ на Христовата светлина.

2. Първата нощ – Бдение и панихида

  • Близките се събират за последно сбогом у дома или в траурна зала.Четат се псалми, молитви и се поднася коливо – варено жито, символизиращо надеждата за възкресение.

3. Погребението

  • Извършва се до третия ден, обикновено в църква или параклис.
  • Води се опело от свещеник, с литургия, кадене и молитви.
  • Гробът се благославя, а тялото се погребва в християнско гробище в София.Кръст се поставя на гроба – дървен или каменен, с надпис.

Ключови възпоменателни дни в православната традиция

3-ти ден – Първа панихида (Третина)

Символизира Възкресението. Семейството се събира, моли се и раздава осветени хляб, жито и вино.

9-ти ден – Втора панихида (Деветина)

Смята се, че душата среща Рая и Ада. Молитвите са насочени към Божията милост и покой на душата.

40-ти ден – Най-важното възпоменание (Четиридесетина)

Това е денят, в който душата преминава в отвъдното. Панихидата е тържествена и дълбоко значима. Този ден често се приема като истинското сбогуване.

Как можем да помогнем?

Погребална агенция Хронос е тук, за да ви съпроводи през този труден период. От организация на погребения и панихиди до логистика, транспорт и административна помощ – ние ви подкрепяме с уважение и грижа.

Свържете се с нас 24/7 – защото скръбта не чака.

Kремация или погребение? Какви са разликите и как на да направим правилният избор

При планиране на погребение в София, България, един от най-важните въпроси е изборът между кремация и традиционно погребение. За много християни това решение е повлияно от вярата, традициите и личните предпочитания. В тази статия разглеждаме плюсовете и минусите на двата варианта, за да ви помогнем да направите информиран избор.

Погребение: Традиционният християнски метод

Погребението е утвърдена практика сред християните от векове, символизираща възкресението и уважението към тялото.

Предимства на погребението:

• Християнска традиция: Библията често споменава погребението като начин за почитане на починалите (напр. погребението на Исус в гробница).

• Място за спомен: Гробищата предлагат специално място за молитви и възпоменания.

• Съхранение на семейното наследство: Много семейства в София разполагат с фамилни гробове, което поддържа връзката между поколенията.

Недостатъци на погребението:

• По-високи разходи: Включва такси за гробно място, ковчег и поддръжка.

• Ограничено пространство в София: С нарастването на града, местата за погребение стават все по-малко.

• Екологични съображения: Погребенията изискват земя и ресурси, което може да се счита за неустойчиво.

Кремация: Съвременна алтернатива

Кремацията става все по-популярна в България, включително сред християните, макар че някои все още поставят под въпрос нейната религиозна приемливост.

Предимства на кремацията:

• По-ниски разходи: Кремацията често е по-икономична от традиционното погребение.

• По-голяма гъвкавост: Прахът може да бъде съхраняван у дома, положен в урново гробище или разпръснат на специално място.

• Спестяване на пространство: Кремирането намалява необходимостта от гробни места, които в София са ограничени.

Недостатъци на кремацията:

• Религиозни съображения: Православната църква традиционно предпочита погребението, докато католическата и протестантската църква приемат кремацията.

• Липса на традиционен гроб: Някои семейства изпитват затруднение в помена на починалия без физическо място за поклонение.

• Емоционални фактори: За някои хора кремацията може да изглежда по-малко лична в сравнение с традиционните ритуали.

Кой вариант е правилният за вас?

При вземане на решение за кремация или погребение в София е важно да обмислите вярата си, бюджета и семейните си традиции. Ако за вас са важни християнските обичаи и мястото за поклонение, погребението може да е по-подходящо. Ако обаче цените гъвкавостта и по-ниските разходи, кремацията е добра алтернатива.

В траурна агенция Хронос, предлагаме съчувствени и професионални погребални услуги в София, за да помогнем на семействата в този труден момент. Свържете се с нас за персонализирана консултация.

Организиране на погребение в София: Ръководство стъпка по стъпка за близки

Планирането на погребение в София може да бъде трудно, особено в моменти на загуба. Без значение дали подготвяте православна церемония или обмисляте съвременни варианти като кремация, това ръководство ще ви преведе през най-важните стъпки – съобразено със закона и българските обичаи.

Стъпка 1: Какво да направите веднага след настъпване на смърт

Ако ваш близък почине:

  • В дома – обадете се на лицензиран лекар за издаване на медицинско удостоверение за смърт.
  • В болница – екипът ще подготви нужните документи.

След това регистрирайте смъртта в общината, за да получите акта за смърт – задължителен документ за всички последващи действия.

Стъпка 2: Избор на погребална агенция в София

Изберете регистрирана агенция с прозрачни цени и добри отзиви. Надеждни агенции като Хронос предлагат:

  • Превоз на покойника
  • Осигуряване на ковчег или урна
  • Организиране на църковна или гражданска церемония
  • Пълна координация на погребение или кремация

Стъпка 3: Погребение или кремация?

  • Българските семейства могат да избират между:
  • Традиционно погребение – обикновено в гробищата Орландовци, Бакърена фабрика или Централни софийски гробища
  • Кремация – извършва се само в крематориума в София
  • Православната църква препоръчва погребение, но кремацията става все по-популярна, особено сред живеещите в чужбина.

Стъпка 4: Организиране на самата церемония

Православната церемония обикновено се провежда на третия ден след смъртта и включва:

  • Църковна служба (опело)
  • Прощаване с близки и приятели
  • Погребални ритуали
  • Панихиди на 3-ти, 9-ти, 40-ти ден и по годишнини

Стъпка 5: Юридически стъпки

  • Подайте акта за смърт в общината
  • Уведомете НОИ, ако кандидатствате за социална помощ
  • Актуализирайте лични и имуществени документи на починалия

Стъпка 6: Надгробни паметници и поддръжка

След погребението можете да поръчате надгробна плоча или мемориална табела. Всяко гробище има свои изисквания, така че се консултирайте предварително. Някои агенции предлагат и дългосрочна поддръжка на гробове, особено полезна за близки в чужбина.

Полезни съвети за семействата:

  • Искайте подробна оферта – за да избегнете скрити такси.
  • Попитайте за денонощна помощ.

Не се колебайте да поискате помощ – агенциите са тук, за да облекчат процеса.

 

Погребалните традиции на мормоните

Степени на ортодоксия в мормонската вяра

Въпреки, че има различни степени на ортодоксия в мормонската вяра, мормоните обикновено вярват, че смъртта е отделяне на душата от тялото.

Много мормони вярват, че след смъртта душата е съдена и въз основа на общата й доброта, тя е изпратена или в духовния рай, или в духовния затвор. Когато Христос се завърне на земята, душите отново биват съдени и изпратени или в Селестиалното царство (най-високото небе за онези, които са почитали всички завети на Църквата и са били доблестни в свидетелството си за Исус Христос, и всички деца, починали преди да навършат осем), Земното царство (за онези, които са водили почтен живот, но не са били доблестни в свидетелството си за Исус Христос) или Телестиалното царство (за тези, които са отказали да се покаят).

След като е настъпила смъртта

Когато мормон умре, трябва да се свърже с епископ, за да уреди погребението и да помогне с намирането на погребален дом. (Въпреки, че погребалният дом не трябва да бъде изрично мормонски погребален дом, той трябва да е запознат с традициите на религията.) Епископът също може да помогне с уведомяването на приятели и роднини и подготовката на некролог. Епископът ще уведоми ръководителя на свещеничеството на Мелхиседек (свещеник от високо ниво), който ще поеме поддръжката на семейството на починалия.

Дарение на орган

Даряването на органи е приемливо за мормоните.

Кремация

Въпреки, че кремацията не е забранена за мормоните, тя не се насърчава и Църквата предпочита телата да бъдат погребани, а не кремирани.

Балсамиране

Балсамирането е приемливо за мормоните.

Кога да се проведе мормонско погребение

Погребалните служби обикновено не се провеждат в неделя.

Подготовка на тялото

Ако починалият е получил своя храмов дар (посвещение в Църквата под формата на инструкции, обреди и завети), той или тя ще бъде погребан в храмови дрехи (бяло бельо, издадено от Църквата).
-За жените храмовото облекло включва бяла рокля с дълги ръкави, дълга до пода (или блуза и пола), бели чорапи и бели обувки.
-За мъжете храмовото облекло включва бяла риза с дълги ръкави, бели панталони, бяла вратовръзка и бели чорапи и обувки. Ако тялото на починалия е твърде крехко, за да бъде облечено, храмовите одежди могат да бъдат поставени в ковчега до тялото. Покойникът трябва да бъде облечен в своето храмово облекло от надарен член на семейството от същия пол. Ако няма надарен член на семейството от същия пол, епископ може да назначи надарен мъж да облече починал мъж или да накара Обществото за взаимопомощ (женска организация на Църквата) да назначи надарена жена да облече починала жена. Ако по закон само регистриран погребален директор има право да борави с тялото, надарен член на семейството трябва да гарантира, че тялото е правилно облечено.

Гледане, събуждане или посещение преди мормонско погребение

Обичайно е да има кратко разглеждане на отворения ковчег преди погребението. Прегледът често се провежда на същото място, където ще се проведе погребалната служба, но може да се проведе и в морга или погребален дом. Гледането обикновено е отворено за всички скърбящи, въпреки че обикновено има време, отделено в края на гледането само за членове на семейството. След огледа и преди погребението, семейството може да помоли епископа да отслужи молитва за семейството, след което семейството затваря ковчега.

Къде да проведем мормонско погребение

Мормонските погребения обикновено се провеждат в сграда на църква или в параклиса на погребален дом, въпреки че службата може да се проведе на гроба.

Мормонската погребална служба

Службата трябва да се ръководи от епископ или член на епископството, въпреки че може да се ръководи от главен авторитет (ръководител на Църквата), президент на кол (ръководител на административна единица, съставена от множество конгрегации) или областен седемдесетник (свещеник в рамките на географски определен район), ако човек присъства на погребението.

Мормонското погребение е религиозна служба и предлага възможност на Църквата да учи Евангелието. Тъй като мормоните вярват в живота след смъртта, погребалните служби обикновено са сериозни, но празнични събития. Службата често ще съдържа песни, химни, молитви, почит към човека, който е починал, и проповед. Докато членовете на семейството имат възможност да говорят на погребението, те не са задължени да го правят.

Погребение

След погребението епископът или член на епископството ще придружи семейството до гробището за погребението. Носител на свещеничеството на Мелхиседек може да освети гроба или да отправи надгробна молитва.

Прием след погребението

След погребението обикновено има прием за семейството и близките приятели, въпреки че може да бъде поканена и по-голямата общност. Ястието, наречено „ястие на милостта“, се приготвя от Обществото за взаимопомощ. Рецепцията предлага на скърбящите възможност да се свържат помежду си и да си спомнят живота на починалия.

Период на траур или възпоменателни събития

Няма предписан период на траур или възпоменателни събития за мормоните.

Мюсюлмански погребални традиции

В по-голямата си част обаче мюсюлманите обикновено вярват, че добрите дела, които човек прави в живота, ще осигурят влизане в Рая в Деня на Страшния съд, наричан още Последният ден, когато светът ще бъде унищожен. Много мюсюлмани вярват, че до Последния ден мъртвите ще останат в гробовете си и тези, които се отправят към Рая, ще изпитат мир, докато тези, които се отправят към Ада, ще изпитат страдание.

Когато смъртта е неизбежна

Когато мюсюлманин наближава смъртта, трябва да присъстват членове на семейството и много близки приятели. Те трябва да предложат на умиращия надежда и доброта и да насърчат умиращия да каже „шахада“, потвърждавайки, че няма друг Бог освен Аллах. Веднага след настъпването на смъртта, присъстващите трябва да кажат: „Инна лиллахи уа инна илайхи раджи'ун” („Наистина ние принадлежим на Аллах и наистина при Него ще се върнем”). Присъстващите трябва да затворят очите и долната челюст на починалия и да покрият тялото с чист чаршаф. Те също трябва да отправят „дуа“ (молба) към Аллах да опрости греховете на починалия.

Кога да се проведе мюсюлманско погребение

Според ислямския закон („шериат“), тялото трябва да бъде погребано възможно най-скоро от момента на смъртта, което означава, че планирането и подготовката за погребението започват незабавно. Трябва да се свържете с местна организация на ислямската общност възможно най-скоро и те ще започнат да помагат при организирането на погребалната служба и погребението, ще помогнат на семейството да намери подходящо погребално бюро и ще се координират с погребалния дом.

Дарение на орган

Даряването на органи като цяло е приемливо за мюсюлманите, тъй като следва учението на Корана, че „Който спаси живота на един човек, ще бъде все едно, че е спасил живота на цялото човечество“. Ако има някакъв въпрос относно това дали органи могат да бъдат дарени или не, най-добре е да се консултирате с имам (религиозен лидер) или мюсюлмански погребален директор.

Аутопсии

Рутинните аутопсии не са приемливи в исляма, тъй като се възприемат като оскверняване на тялото. В повечето случаи семейството на починалия може да откаже извършването на рутинна аутопсия.

Балсамиране

Балсамирането и козметологията не са разрешени, освен ако не се изискват от щатски или федерален закон. Поради забраната за балсамиране и спешността, с която тялото трябва да бъде погребано, не е възможно тялото да се транспортира от една страна в друга. Много мюсюлмани, живеещи в Америка, имат желание да бъдат погребани в страната на техния произход и тази културна практика, макар и приемлива в някои общности, е в противоречие с шериата. Трябва да се консултирате с имам или мюсюлмански погребален директор, ако има някакви въпроси по въпроса.

Кремация

Кремацията е забранена за мюсюлманите и се счита за „харам“ или нечиста практика, която е оскверняване на починалия.

Подготовка на тялото

За да се подготви тялото за погребение, то трябва да бъде измито („Гусл”) и повито („Кафан”). Близките членове на семейството от един и същи пол се насърчават да дават гусл, въпреки че в случай на смърт на съпруг съпругът може да извърши измиването. Тялото трябва да се измие три пъти. Ако след три измивания тялото не е напълно чисто, то може да се измие още, но в крайна сметка тялото трябва да се измие нечетен брой пъти. Тялото трябва да се измие в следния ред: горната дясна страна, горната лява страна, долната дясна страна, долната лява страна. Женската коса трябва да бъде измита и сплетена на три плитки. След като бъде почистено и подготвено, тялото трябва да бъде покрито с бял чаршаф.

За да покриете тялото, трябва да поставите три големи бели листа от евтин материал един върху друг. Тялото трябва да се постави върху чаршафите. В този момент жените трябва да бъдат облечени в рокля без ръкави с дължина до глезена и воал за глава. Ако е възможно, лявата ръка на починалия трябва да лежи на гърдите, а дясната ръка да лежи върху лявата ръка, като в позиция за молитва. След това чаршафите трябва да се сгънат върху тялото, първо дясната страна, а след това лявата страна, докато и трите чаршафа увият тялото. Покривалото трябва да бъде закрепено с въжета, едно вързано над главата, две вързани около тялото и едно вързано под краката. След това тялото трябва да бъде транспортирано до джамията („масджид“) за погребални молитви, известни като „Salat al-Janazah“.

Оглед, събуждане или посещение преди мюсюлманско погребение

Когато мюсюлманин умре, тялото трябва да бъде погребано възможно най-скоро след смъртта, така че няма гледане преди погребението.

Мюсюлманската погребална служба

Salat al-Janazah (погребална молитва) трябва да се извършва от всички членове на общността. Въпреки че молитвите трябва да се четат в джамията, те не трябва да се четат вътре в джамията; вместо това те трябва да се извършват в стая за молитва или учебна стая, или в двора на джамията. Молещите се трябва да обърнат към „кибла“ – тоест към Мека – и да образуват най-малко три реда, като мъжът, който е най-близък роднина на починалия, е в първия ред, последван от мъже, след това деца, след това жени.

Погребение

След прочитането на Салат ал-Джаназа, тялото трябва да бъде транспортирано до гробището за погребение. Традиционно само мъже имат право да присъстват на погребението, въпреки че в някои общности всички опечалени, включително жени, ще бъдат допуснати до гроба. Гробът трябва да се изкопае перпендикулярно на киблата, а тялото да се постави в гроба от дясната му страна, с лице към киблата. Тези, които поставят тялото в гроба, трябва да рецитират реда „Bismilllah wa ala millati rasulilllah“ („В името на Аллах и във вярата на Пратеника на Аллах“). След като тялото е в гроба, върху тялото трябва да се постави слой от дърво или камъни, за да се предотврати директен контакт между тялото и почвата, която ще запълни гроба. След това всеки присъстващ опечален ще постави три шепи пръст в гроба. След като гробът е запълнен, може да се постави малък камък или маркер на гроба, така че да бъде разпознаваем. Традиционно обаче е забранено да се издига голям паметник на гроба или да се украсява гробът по сложен начин.

Прием след погребението

След погребението и погребението близките на семейството ще се съберат и ще приемат посетители. Обичайно е общността да осигурява храна за семейството за първите няколко дни от периода на траура (обикновено три дни). Обикновено периодът на траур продължава 40 дни, но в зависимост от степента на религиозност на семейството, периодът на траур може да бъде много по-кратък.

Мюсюлмански траурен период и възпоменателни събития

Очаква се вдовиците да спазват по-дълъг период на траур, обикновено четири месеца и десет дни. През това време на вдовиците е забранено да общуват с мъже, за които потенциално биха могли да се омъжат (известни като „на-махрам“). Това правило обаче може да бъде пренебрегнато в спешни случаи, като например когато вдовицата трябва да отиде на лекар.

В исляма е приемливо да се изрази скръб за смърт. Плачът и плачът по време на смъртта, на погребението и погребението са приемливи форми на изразяване. Въпреки това, плачът и крясъците, късането на дрехите и чупенето на предмети и изразяването на липса на вяра в Аллах са забранени.

 

Лутерански погребални традиции

Спорет вярванията им, след смъртта човек или прекарва вечен живот с Бог в рая, или без Бог в ада.

За разлика от други християнски деноминации, лутераните обикновено вярват, че Божията прошка не може да бъде спечелена, а вместо това се дава от Божията благодат.

 

Когато смъртта е неизбежна

Когато лутеран наближава смъртта или е починал, трябва да се свърже с пастор, за да помогне при планирането на погребението и да подкрепи умиращия човек и неговото или нейното семейство.

Даряване на органи/Даряване за медицински изследвания

Даряването на органи и даряването на тялото за медицински изследвания са приемливи в лютеранската вяра.

Балсамиране

Балсамирането е приемливо в лютеранската вяра и в зависимост от правилата на държавата и/или погребалния дом, с който работите, може да се наложи балсамиране преди огледа.

Кремация

Приемливите форми на ангажиране включват погребване на тялото в земята, погребване на тялото над земята, препоръчване на тялото в морето и кремация. Какъвто и метод да бъде избран, няма да попречи на провеждането на традиционно лутеранско погребение.

Гледане, събуждане или посещение

Възможността за провеждане на оглед преди погребението зависи от семейството на починалия. В по-голямата си част огледите трябва да се провеждат или в погребалния дом, в моргата или в семейния дом. Всякакви братски, граждански или военни ритуали трябва да се извършват по-скоро при гледането, отколкото при погребението.

Продукти за погребение/кремация

В случай, че има ковчег за службата, върху ковчега може да се постави бяла пелена като символ на кръщението и да напомня на скърбящите, че всички са равни в очите на Бог, независимо от минимализма или екстравагантността на ковчега . Същото важи и за кремираните останки, които трябва да се третират по същия начин, както тялото.

Лутеранската погребална служба

Най-разпространеното лутеранско погребение включва поклонение в църква с присъстващото тяло на починалия. Въпреки това, ако това не е възможно, могат да се направят адаптации, за да се приспособи към ситуацията и пасторът може да ви помогне да направите необходимите мерки.

Традиционната лутеранска погребална служба се състои от следните основни елементи: химни, литания, четене на Стария завет и четене на Новия завет, четене на Евангелието, Апостолски символ на вярата и Господня молитва. Светото причастие също често се празнува на погребението и не се ограничава до участието на семейството и скърбящите, но се разпростира върху всички участници, присъстващи на службата.

Панегирици и почит на лутеранско погребение

Надгробна реч, която трябва да отразява религиозния живот на починалия, може да бъде изнесена на погребението, но не е задължителна. Всъщност, тъй като лутераните наблягат на спасението по благодат, а не чрез делата на починалия, те обикновено избягват хвалебствията.

Вместо това, лутеранските пастори често ще обработят подробности за живота на вярата на вашия любим човек в посланието, което предават за благодатта, прошката и вечния живот. Обичаите може да варират в различните региони и църковни органи, така че е най-добре да се консултирате с вашия пастор за това.

Прием след погребението

Обяд или прием след погребението е често срещан и предлага на опечалените възможност да се свържат помежду си и да размишляват върху живота на починалия. Ако някой скърбящ има още хвалебствия или почит, които биха искали да изкажат, приемът след погребението е подходящо време.

Траурен период и възпоменателни събития

Няма предписан период на траур или възпоменателни събития за лутераните.

Индуистки погребални традиции

Индуистки погребални традиции

Hindu-Funeral-Traditions

В рамките на индуизма има редица секти, подсекти и регионални вариации с различни вярвания.

Като цяло индусите вярват, че животът и смъртта са част от концепцията за самсара или прераждане. Крайната цел за много индуси е да се освободят от желанието, като по този начин избягат от самсара и постигнат мокша, трансцендентното състояние на спасение. След като мокша бъде постигната, душата ще бъде погълната от Брахман, божествената сила и върховната реалност.

Когато смъртта е неизбежна

Когато индус наближава смъртта, трябва да се свърже със свещеник и свещеникът и семейството трябва да се съберат, за да бъдат с умиращия. Присъстващите трябва да пеят мантри или да пуснат запис на мантрите, които се пеят. Когато смъртта изглежда неизбежна, тялото трябва, ако е възможно, да се прехвърли върху тревна постелка на пода. Малко количество вода от река Ганг трябва да се постави в устата на умиращия. Ако това не е възможно преди смъртта, тогава тези действия трябва да се извършат веднага след смъртта.

След като е настъпила смъртта

Веднага щом настъпи смъртта, събралите се избягват ненужното докосване на тялото, тъй като то се смята за нечисто.

Кога да се проведе индуистко погребение

Подготовката за погребението започва веднага. Погребението трябва да се състои възможно най-скоро - традиционно до следващия здрач или зазоряване, което от двете настъпи първо. Трябва да се свържете със свещеник, който може да помогне в процеса на вземане на решение и да насочи семейството към погребален дом, подходящ за индуисти.

Дарение на орган

Даряването на органи е приемливо за индусите, тъй като няма индуистки закони, забраняващи даряването на органи или тъкани.

Балсамиране

Балсамирането е приемливо в индуизма.

Подготовка на тялото

По традиция тялото се измива от членове на семейството и близки приятели. Много хиндуистки погребални домове признават важността на семейството да измие тялото и позволяват на семейството да подготви тялото. Ако това не е възможно, погребалният дом може да измие и облече тялото. За ритуалното измиване главата на починалия трябва да е обърната на юг. Запалена маслена лампа, както и снимка на любимото божество на починалия трябва да се съхраняват до главата на починалия. Традиционно за „абхисегам“ (свещената баня) тялото се измива със смес от мляко, кисело мляко, гхи (пречистено масло) и мед. Тялото може да се измие и в пречистена вода. Докато тялото се мие, тези, които се мият, трябва да рецитират мантри. След като тялото е достатъчно почистено, големите пръсти на краката трябва да бъдат вързани заедно, ръцете трябва да бъдат поставени длан в длан в позиция за молитва и тялото трябва да бъде завито с обикновен бял чаршаф. Ако починалият е омъжена жена, починала преди съпруга си, тя трябва да бъде облечена в червено.

Оглед, събуждане или посещение преди индуистко погребение

Индусите обикновено провеждат кратко събуждане преди кремация. Тялото трябва да бъде изложено в обикновен, евтин ковчег. „Вибути“ (пепел) или „чанданам“ (сандалово дърво) трябва да се нанесе върху челото на мъжа, а куркумата трябва да се нанесе върху челото на жената. Около врата трябва да се постави гирлянд от цветя, а в ковчежето да се постави свещен босилек. По време на събуждането семейството и приятелите се събират около ковчега и могат да рецитират химни или мантри. В края на събуждането, преди тялото да бъде извадено за кремация, много индуси поставят „пинда“ (оризови топки) близо до ковчега. В края на събуждането ковчегът се изважда с краката напред и се носи до мястото на кремация.

Кремация

Традиционно всички индуси - с изключение на бебета, деца и светци - се кремират. Ковчегът се носи на носилка и се ходи пеша до мястото за кремация, въпреки че е приемливо тялото да се транспортира с превозно средство. Ако превозно средство, като катафалка, се използва за транспортиране, най-възрастният роднина от мъжки пол (известен като „карта“) и друг мъж, старейшина на семейството, трябва да придружават ковчега. Прието е само мъже да присъстват на кремацията.

Исторически индуистките кремации се извършват на река Ганг в Индия. Семейството изгражда клада и поставя тялото на кладата. Картата ще обиколи тялото три пъти, като върви обратно на часовниковата стрелка, така че тялото да остане отляво, и ще поръси светена вода върху кладата. След това картата ще запали кладата и събралите се ще останат, докато тялото изгори напълно. За индусите, живеещи извън Индия, има компании, които ще организират изпращането на тялото до Индия и ще проведат традиционна кремация с прокси карта.

В Съединените щати само крематориумите могат да кремират тела. Повечето крематориуми обаче ще позволят церемонии преди кремацията и ще позволят на гостите да присъстват на самата кремация. По този начин повечето от ритуалите все още могат да бъдат спазени. Тялото трябва да бъде внесено в крематориума с краката напред, в идеалния случай с краката, обърнати на юг. Събралите се могат да се помолят, а след това картата ще извърши ритуалното обикаляне на тялото. В този момент тялото е готово за кремация и трябва да бъде поставено в инсинератора с краката напред. След като тялото бъде напълно кремирано, събралите се ще се върнат у дома.

Прием след погребението

След като се върнат у дома, всички членове на семейството ще се изкъпят и преоблекат в свежи дрехи. След това семейството ще се събере на вечеря. Свещеник може да посети семейството у дома и да пречисти къщата с тамян.

Индуски траурен период и възпоменателни събития

В деня след кремацията картата ще се върне в крематорията и ще събере пепелта. Традиционно пепелта трябва да се потапя в река Ганг, въпреки че все повече други реки стават приемливи заместители. За индусите, живеещи извън Индия, има компании, които ще организират изпращането на кремираните останки до Индия и ще потопят пепелта в Ганг.

Кремацията на покойника бележи началото на траурния период, който продължава 13 дни. През това време семейството на починалия ще остане вкъщи и ще приема посетители, въпреки че траурните ритуали може да се различават в зависимост от общността. Снимка на починалия може да бъде поставена на видно място и върху снимката може да бъде поставен гирлянд от цветя. През целия период на траура ще се изпълнява обредът „прета-карма”, който помага на безплътния дух на починалия да получи ново тяло за прераждане.

Една година след смъртта семейството ще отбележи възпоменателно събитие, наречено „sraddha“, което отдава почит на починалия. Картата ще покани брахмани, членове на най-висшата каста, в дома и ще им осигури сложна храна, като се отнася с тях, както би направил със собствените си родители.

Call Now Button