Meta Description: Живеете в чужбина? Организирайте поддръжка на гроб в София чрез Хронос. Почистване, украса и фотоотчет. Гарантирана грижа.
Meta Description: Живеете в чужбина? Организирайте поддръжка на гроб в София чрез Хронос. Почистване, украса и фотоотчет. Гарантирана грижа.
В българската православна традиция споменът за починалите не приключва с погребението или 40-ия ден. Църквата е създала специални дни през годината, посветени на молитва, памет и духовна връзка с починалите.
Ние ги наричаме Задушници – и ако се чудите кога, как и защо се отбелязват, това ръководство е за вас.
Задушниците са дни за обща молитва за всички починали православни християни. Те се отбелязват в събота – денят, в който Църквата си спомня за мъртвите. На този ден хората:
Задушница преди Месни заговезни (Зимна/Вселенска) - обикновено през февруари или март
Черешова Задушница - съботата преди Петдесетница
Архангелова Задушница - съботата преди 8 ноември (Архангеловден)
Не е необходимо да чакате свещеникът „да се сети“. Панихидата се организира чрез:
Обаждане до църквата или храма, в който желаете да се извърши ритуалът
Ние, от Хронос помагаме на семействата не само в деня на загубата, но и в годините след това. Организираме панихиди и Задушници
Паметта не е задължение – тя е обич, изразена в действие!
В православната традиция, 40-тият ден след смъртта бележи края на най-интензивния период на траур. Провежда се панихида, изричат се молитви, и често хората около нас… се връщат към обичайния живот.
Но за онзи, който е изгубил родител, партньор, дете или близък приятел, болката не изчезва с календара. Всъщност – понякога става по-осезаема.
Забравете идеята, че траурът има „фази“, които минават една след друга като чеклист. Скръбта може да изглежда така:
Траурът влияе на тялото:
Не игнорирайте симптомите. Грижата за себе си не е егоизъм – тя е необходима.
Ако месеци наред:
Това не е “нормален траур” – това е страдание. Обърнете се към психолог, психиатър или кризисен център. Има помощ. Наистина.
Хронос – не само за началото, а и за след това
Ние, в Хронос вярваме, че скръбта не свършва с ритуала. Затова:
Смъртта е край, но скръбта е път – и не трябва да се ходи сам!
Смъртта на близък носи със себе си не само болка, но и внезапна лавина от административни задачи. В момент, в който ни се иска просто да скърбим спокойно, реалността ни изправя пред гишета, удостоверения и срокове.
Това ръководство ще ви помогне да преминете през процеса поетапно и ясно – защото никой не трябва да се чувства изгубен в най-трудните дни.
Какво е това: Документ, издаден от лекар, който потвърждава настъпването на смъртта.
Къде се издава:
Забележка: Без този документ не може да се издаде акт за смърт.
Какво е това: Официален документ, издаван от общината, който регистрира смъртта в гражданското състояние.
В Общината по местоживеене на починалия
Какво е това: Официален документ, който изброява наследниците по закон на починалото лице.
Къде:
В Общината, отдел “ГРАО”
Необходими документи:
Изисквани от погребалната агенция:
Всички разходни документи (фактури, касови бележки)
Свържете се с нас – за да не носите тази тежест сами.
Това е еднократна парична сума, изплащана от Националния осигурителен институт (НОИ) или Агенцията за социално подпомагане, в зависимост от случая. Средствата са предназначени за покриване на разходи по:
Размер на помощта към 2024 г.:
В териториалното поделение на НОИ по постоянен адрес
Нуждаете се от помощ? Ние сме до вас.
Погребална агенция Хронос разполага с опит в съдействие при административни процеси. Ще ви помогнем:
В православната християнска вяра първите 40 дни след смъртта на човек са свещено и изключително важно време. Това е не само период на духовно пътуване за душата, но и момент за близките – да скърбят, да се молят, да почетат, и да започнат лекуването.
В това ръководство ще откриете най-важните стъпки, ритуали и символи, които съпътстват този период според православната традиция в България.
Според учението на Православната църква душата на покойния не напуска веднага този свят. Вместо това, тя преминава през три важни етапа:
Първите 2 дни – Душата остава близо до тялото и местата, които е обичала.
От 3-ти до 9-ти ден – Пътува през духовния свят и се среща с ангели, светци и духовни образи.
От 10-ти до 40-ти ден – Душата преминава през духовен съд, който определя нейното временно място до Страшния съд.
Затова през този период се извършват панихиди, четат се молитви и се поддържа връзката между живите и починалия чрез памет и обич.
3-ти ден – Първа панихида (Третина)
Символизира Възкресението. Семейството се събира, моли се и раздава осветени хляб, жито и вино.
9-ти ден – Втора панихида (Деветина)
Смята се, че душата среща Рая и Ада. Молитвите са насочени към Божията милост и покой на душата.
40-ти ден – Най-важното възпоменание (Четиридесетина)
Това е денят, в който душата преминава в отвъдното. Панихидата е тържествена и дълбоко значима. Този ден често се приема като истинското сбогуване.
Погребална агенция Хронос е тук, за да ви съпроводи през този труден период. От организация на погребения и панихиди до логистика, транспорт и административна помощ – ние ви подкрепяме с уважение и грижа.
Свържете се с нас 24/7 – защото скръбта не чака.
Планирането на погребение в София може да бъде трудно, особено в моменти на загуба. Без значение дали подготвяте православна церемония или обмисляте съвременни варианти като кремация, това ръководство ще ви преведе през най-важните стъпки – съобразено със закона и българските обичаи.
Ако ваш близък почине:
След това регистрирайте смъртта в общината, за да получите акта за смърт – задължителен документ за всички последващи действия.
Изберете регистрирана агенция с прозрачни цени и добри отзиви. Надеждни агенции като Хронос предлагат:
Православната церемония обикновено се провежда на третия ден след смъртта и включва:
След погребението можете да поръчате надгробна плоча или мемориална табела. Всяко гробище има свои изисквания, така че се консултирайте предварително. Някои агенции предлагат и дългосрочна поддръжка на гробове, особено полезна за близки в чужбина.
Не се колебайте да поискате помощ – агенциите са тук, за да облекчат процеса.
В някои култури погребенията са мрачно събитие, но в други те често са свързани с оживени и весели празненства, в чест на мъртвите.Събрахме някои от най-интересните и необичайни исторически и съвременни погребални традиции в света.
През последните години се появи нова погребална тенденция в отговор на увеличаващата се диаспора на хора по целия свят - по - точно предаване на живо или погребение в мрежата. Погребенията се излъчват на живо чрез уеб камера, така че семейството и приятелите по целия свят, които не могат физически не могат да изпратят близките си. Тази тенденция се появи На фона на коронавирусната пандемия все по-голям брой опечалени са принудени да пропуснат да отдадат последна почит на близките си.
В тази тежка и сложна обстановка, ние от траурна агенция "Хронос" помислихме как да бъдем от най-голяма полза на нашите клиенти и решихме да предоставим услугата "Виртуално погребение".
В нашето съвременно екологично общество много американци избират методи на погребение, които са по-щадящи към майката природа. Тези методи включват биоразградими ковчези от тъкани върби, които се разлагат в земята или пепелта се превръща в бетонни рифови топки, които ще поддържат морската среда за поколения напред
„Тази индуистка погребална практика буквално се превежда като „последна жертва“. В зависимост от кастата, пола и възрастта на починалия, те символично се връщат към елементите на сътворението в конкретен ритуал. Обичайно е поне в една част от тази практика да се използва погребална клада.“
„Тъй като има толкова ограничено пространство за погребение в Южна Корея, корейците подхождат креативно с телата на починалите. При тази практика тялото се кремира и пресова в мъниста, подобни на бижута. Те често са цветни и се съхраняват в урна или бутилка.
През 2000г. правителството на Южна Корея приема закон, който гласи, че поради намаляващото пространство в малката и гъсто населена страна, гробовете на погребаните близки трябва да бъдат премахнати след 60 години. Правителството активно насърчава кремацията на починалите, а някои южнокорейски граждани отиват още по-далеч, като трансформират останките на близките си в така наречените „мъниста на смъртта“ – малки и цветни мъниста, подобни на камъчета, обикновено изложени в декоративно стъкло контейнери.
През 2011 г. Bae Jae-yul, основател и главен изпълнителен директор на базираната в Icheon компания Bonhyang, съобщава, че повече от 500 души са използвали услугите.
Сред някои етнически групи във Филипините, Индонезия и Китай традицията на окачване на ковчези отдавна се практикува. В Г-н Гонг в южен Съчуан могат да бъдат открити стотици висящи ковчези на китайския народ Бо – за който се смята, че е изчезнал преди около 400 години – окачени на скални стени, докато във филипинския планински град Сагада хората от Игорот все още практикуват традиция днес; много висящи ковчези осеят скалните стени на долината Ехо. Твърди се, че ритуалът предпазва мъртвите от наводнения и животни, а в културата на Игорот се смята, че осигурява на мъртвите по-лесно преминаване към отвъдния живот.
„Скрит високо по планинските склонове и на труднодостъпни места. Хората от Сагада във Филипините вярват, че колкото по-близо е ковчегът до небето, толкова по-близо е починалият до небето.
Във Филипините също има „погребение Тингуиан“, където „хората обличат мъртвите в най-добрите им дрехи, постявят ги седнали на стол и им дават да пушат. Там мъртвите са оставяни така да “седят и пушат” няколко седмици.
„Кралските членове на династията Хан са били погребани в церемониални костюми от нефрит. Нефритът беше нарязан на квадратни, правоъгълни и триъгълни форми и нанизан с тел, за да покрие цялото тяло, като броня. Те са изключително скъпи и отнемат години, за да бъдат изработени и завършени.
Ню Орлиънс е град, известен със своята музика, храна и култура, така че не е изненада, че те обичат погребенията им да са изпълнени със забавления. Джаз група води прецесията на ковчега, последвана от техните семейства и приятели до гробището, свирейки мрачни песни и химни. След като бъде погребан, музиката става много по-оживена и започва парти за честване на живота на починалия – началото на Ню Орлиънс
„Няколко месеца след погребението тялото се ексхумира и черепът се взема. Семейството на починалия трябва да полира, омасли, консервира и изложи черепа в домовете си. Понякога му се принасят храна и тютюн.“
В съответствие с темата за ексхумацията, в Мадагаскар има Фамадихана, където „хората изравят мъртвите си на всеки 5-7 години, за да се грижат за тях. Те преопаковат мъртвите, парфюмират ги, танцуват с тях и споделят истории.
„Викторианската епоха е характерна с това, че се отнася с особено очарование към смъртта и траура. Посмъртните снимки през този период са били обичайни. „Снимките на духа“ са популярни и създавани с помощта на двойна експозиция, която създава призрачен образ на починалия до плътния образ на траур. Бижута и жетони с косите на мъртвите също са ценени и често давани като нежни подаръци.
В части от Тибет и Монголия будистите на Ваджраяна практикуват ритуал, известен като “jhator” или небесно погребение, при който телата на починалите се разрязват и парчетата се поставят на планински връх, където се оставят за лешоядите да ги изядат. Вярването, че душата напуска тялото веднага след смъртта, традицията – по-специално храненето на лешояди с останки – се разглежда като последен знак за благотворителност към земята.Това е вековен ритуал, практикуван от хиляди години, и според пред Пасанг Уангду от Тибетската академия за социални науки, около 80 процента от тибетците днес избират погребение в небето.
„В повечето форми на будизма телата са предназначени да бъдат кремирани или предадени на животни в акт на благотворителност. Тъй като в Тибет има малко дърва за изгаряне на тела, еволюира практика да се позволява на лешоядите да събират телата чисти. След като бъдат избрани чисти, костите се смилат и се хранят с гарваните.“
В Монголия има подобна практика, наречена „Въздушно жертвоприношение“: „Семейството поставя тялото на открито и го очертава с камъни. След това позволяват на гладни кучета и птици да погълнат трупа, оставяйки само очертанията - представяне на неговия дух.
„Посветените на древните култове към Орфей и Дионисий или членовете на определени египетски или семитски религии ще носят „паспорти на мъртвите“. Тези плочи, изработени от метал или камък, биха имали снимка на починалия от едната страна и инструкции за навигация в задгробния живот от другата.
Един от най-известните в световен мащаб обичаи получи още по-широко отразяване напоследък благодарение на участието си в най-новия филм за Джеймс Бонд. Традиция, датираща от времето на ацтеките, се смята, че оплакването на мъртвите е неуважение и веднъж годишно те се връщат на земята. За да отпразнуват това, олтарите се поставят в дома или на гробището и се зареждат с предложения от невен, храна, напитки, снимки и свещи.
В аборигенските общества се смята, че когато някой умре, духът му се връща в земята, преди да се прероди. За да започне духът да пътува, в дома на починалия се провежда церемония за опушване, за да се прогони духът. След това тялото се поставя на висока платформа, покрита с листа, и се оставя месеци наред за да се разложи.
Ганг е най-свещената река за хиндуистката вяра и дори е почитана като богинята Ганга. В концепция, наречена „Мокша“, те вярват, че ако пепелта на починалия бъде разпръсната на свято място (Варанаси е най-святото), те ще избягат от цикъла на прераждане и ще отидат направо в рая.
В района на Менямя в провинция Моробе на Папуа Нова Гвинея хората от Анга изпълняват погребална традиция, която включва изсушаване на телата на техните мъртви в дим и окачване на мумифицираните останки в бамбукови клетки от върховете на скалите над селата. Твърди се, че това е начинът на хората Анга да покажат голямо уважение към своите починали, няколко опушени мумии могат да се видят около селищата Асеки и Уатама, въпреки че ритуалът рядко се практикува днес.
Много погребения в Тайван се оценяват според разходите и размера на тълпата, което често води до пищни и шумни празненства, включващи барабанни трупи и изцяло женски оркестри, които могат да струват над $20 000. Някои погребения дори отиват крачка напред, за да привлекат по-големи тълпи, като наемат камиони, превърнати в ярко оцветени, неоново осветени мобилни сцени, на които стриптизьорки изпълняват танци на пилон и стриптийз и дори танцуват екзотично на гробовете на починалия.
Погребенията на викингите в миналото са били особено брутално събитие, според писанията на Ахмад ибн Фадлан, арабски изследовател от 10-ти век, който прекарва известно време в наблюдение на начина на живот на викингите от Волга.Бяха подготвени дрехи и една от робините на вожда доброволно се включи Присъединете се към него в отвъдния живот След това момичето ще прави секс с всеки мъж във викингското селище, преди да бъде удушено и намушкано до смърт от матриарха на селото, след което е поставено до своя вожд на борда на дървен кораб, който след това е запален.
Мадагаскарският народ изпълнява ритуал, наречен “фамадихана”, при който на всеки седем години телата на техните починали се ексхумират от наследствените крипти. Известен също като „обръщане на костите“, ритуалът показва, че починалият е отново увит в нови дрехи, последвани от оживено тържество, включващо музика и огромен празник, по време на който живите танцуват с мъртвите си предци, предават семейни новини на починалия и искат тяхната благословия; след това телата се погребват отново. Между живите и мъртви, фамадихана се основава на вярването, че починалите не се присъединяват към задгробния живот, докато телата им не се разложат напълно и междувременно могат да комуникират с живите.
Във всеки православен храм на задушница се прави "обща панихида" за починалите. Там се молим за душата на мъртвите и палим свещ. Голяма Задушница е преди Неделя Месопустна /Месни Заговезни”. Тя е една от трите Големи Задушници, които християните отбелязват всяка година. И според църковния календар винаги са в съботния ден, когато Иисус Христос също бил покойник и с тялото си бил в гроба. /18 Февруари 2023 г./
По традиция, на Голяма Задушница се извършва помен в памет на мъртвите, близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито, хляб и сладки за „Бог да прости мъртвите души”.
В неделята, 19 февруари , /Месни Заговезни/, литургийното Евангелско четиво припомня картината на Страшния съд.
На този ден, за последен път се яде месо, преди началото на Великия пост.А той започва от понеделник / 27 февруари/ след Сиропустната неделя / Сирни заговезни/.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.
Голямата задушница, последната за годината, е различна с общата трапеза на гробищния парк, на която се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
На нея се правят и раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.
По време на този традиционен празник винаги първо се раздава вареното жито, известно като коливо. То символизира живота и здравето, а също така служи да напомня на хората да бъдат благодарни за това, което имат. Това специално ястие от пшеница служи и за възстановяване на връзката с предците и напомняне на хората да не забравят корените си.
Хлябът е друг продукт, който често се споделя по време на този празник, тъй като символизира тялото на Христос. В някои случаи хлябът може да бъде приготвен със специални съставки като стафиди или ядки, които да подобрят вкуса му или да представят различни аспекти от учението на Исус. При раздаването на хляба е важно хората да помнят, че споделянето на този дар обединява всички в една вяра.
Виното е важна част от много християнски празници и тържества и Месни заговезни не прави изключение! Виното символизира Христовата кръв и когато се споделя между приятели, членове на семейството и съседи, то помага за изграждането на силни връзки между всички тях. Виното може да помогне да се внесе мир и радост в живота на хората и в трудни моменти
През последните години към списъка на предметите, които се раздават по време на Задушница в България, бяха добавени и малки сладкиши. Това е хубав жест, който показва признателност към всички, които участват в празника, като внася радост в живота им със сладки изкушения!
Много българи си спомнят за своите починали близки по време на Задушница, като раздават подавки, в които задължително трябва да съдържат храни като коливо (варено жито), хляб (символизиращ тялото на Христос), вино (символизиращо кръвта му) и дребни сладки (в знак на благодарност). С раздаването на тези подавки на приятели и съседи на българите се напомня да останат верни на своето наследство и същевременно да се обединят в една вяра чрез подаръци, представящи учението на Исус. Традицията на споделяне на тези дарове помага за изграждането на силни взаимоотношения между всички участници – това я прави важна част от българската култура от древни времена!
Коментари