Meta Description: Живеете в чужбина? Организирайте поддръжка на гроб в София чрез Хронос. Почистване, украса и фотоотчет. Гарантирана грижа.
Православният календар на задушници и панихиди: кога почитаме покойните
В българската православна традиция споменът за починалите не приключва с погребението или 40-ия ден. Църквата е създала специални дни през годината, посветени на молитва, памет и духовна връзка с починалите.
Ние ги наричаме Задушници – и ако се чудите кога, как и защо се отбелязват, това ръководство е за вас.
1. Какво представляват Задушниците?
Задушниците са дни за обща молитва за всички починали православни християни. Те се отбелязват в събота – денят, в който Църквата си спомня за мъртвите. На този ден хората:
- Посещават гробищата
- Поднасят цветя и свещи
- Раздават жито, хляб и вино
- Поръчват панихида – специална молитва за покой
2. Основни Задушници в православния календар:
Задушница преди Месни заговезни (Зимна/Вселенска) - обикновено през февруари или март
- Преди началото на Великия пост
- Почитаме всички християнски души
Черешова Задушница - съботата преди Петдесетница
- Свързана с възкресението и вечния живот
- На гробовете се поставят череши, хляб, вино
Архангелова Задушница - съботата преди 8 ноември (Архангеловден)
- Почитаме паметта на загиналите воини и близки
- Наричана още мъжка задушница в някои региони
3. Индивидуални панихиди: лични дати за спомен
Освен големите задушници, семействата организират панихиди на определени дни след смъртта:
- На 3-тия ден – символ на Света Троица
- На 9-тия ден – свързан с ангелските чинове
- На 40-ия ден – считан за „преминаване“ на душата
- На 6 месеца / 1 година – важни етапи на спомен
Годишнини – отбелязват се всяка година след това
4. Как се организира панихида?
Не е необходимо да чакате свещеникът „да се сети“. Панихидата се организира чрез:
Обаждане до църквата или храма, в който желаете да се извърши ритуалът
- Подготовка на коливо (жито), хляб, вино, свещи
- При желание – включване на списък с имена на починали, за които да се чете молитва
5. Какво символизират обредите?
- Житото – символ на възкресението (като житното зърно умира, за да даде живот)
- Хлябът и виното – напомнят за причастието
- Свещта – светлината на Христос
- Цветята – знак на почит, но и мимолетност
Ние, от Хронос помагаме на семействата не само в деня на загубата, но и в годините след това. Организираме панихиди и Задушници
- Подготвяме коливо, хляб, вино
- Напомняме за важни дати, ако пожелаете
- Съдействаме с транспорт и логистика до гробища
Паметта не е задължение – тя е обич, изразена в действие!
Скръбта не свършва след 40 дни: Етапи на траур и как да се справим
В православната традиция, 40-тият ден след смъртта бележи края на най-интензивния период на траур. Провежда се панихида, изричат се молитви, и често хората около нас… се връщат към обичайния живот.
Но за онзи, който е изгубил родител, партньор, дете или близък приятел, болката не изчезва с календара. Всъщност – понякога става по-осезаема.
1. Скръбта не е линейна
Забравете идеята, че траурът има „фази“, които минават една след друга като чеклист. Скръбта може да изглежда така:
- Чувствате се „добре“ една седмица, после изведнъж изпадате в тъга
- Избягвате разговори, после внезапно имате нужда да говорите с часове
- Отчуждавате се от хората, след това ви липсват ужасно
- Всичко това е нормално. Не сте „назад“ в процеса. Просто скърбите по вашия начин.
2. Какво се случва след 40-ия ден?
- Социалната подкрепа намалява – хората около вас „продължават напред“
- Започват “вторични загуби” – празници без любимия човек, самота, нови роли
- Изплуват подтиснати емоции – понякога едва след 2–3 месеца идва истинската криза
3. Как да се справим със скръбта след 40 дни
- Не се чувствайте виновни, че продължавате да страдате
- Говорете с някого – приятел, терапевт, група за подкрепа
- Водете дневник на чувствата си
- Дайте си време за създаване на нови навици и ритъм
- Позволете си радост – тя не е предателство към починалия
4. Физическото здраве и скръбта
Траурът влияе на тялото:
- Нарушения на съня
- Загуба на апетит или обратното
- Отслабен имунитет
- Повишена тревожност
Не игнорирайте симптомите. Грижата за себе си не е егоизъм – тя е необходима.
5. Кога скръбта става патологична?
Ако месеци наред:
- Не намирате смисъл в нищо
- Изолирате се напълно
- Изпитвате постоянна вина
- Мислите за самонараняване
Това не е “нормален траур” – това е страдание. Обърнете се към психолог, психиатър или кризисен център. Има помощ. Наистина.
Хронос – не само за началото, а и за след това
Ние, в Хронос вярваме, че скръбта не свършва с ритуала. Затова:
- Насочваме близки към психолози и групи за подкрепа
- Помагаме при годишнини, панихиди, нови ритуали
- Даваме пространство за скръбта, без да я бързаме
Смъртта е край, но скръбта е път – и не трябва да се ходи сам!
Първите 40 дни след смъртта: Смисъл, ритуали и утеха в православната традиция
В православната християнска вяра първите 40 дни след смъртта на човек са свещено и изключително важно време. Това е не само период на духовно пътуване за душата, но и момент за близките – да скърбят, да се молят, да почетат, и да започнат лекуването.
В това ръководство ще откриете най-важните стъпки, ритуали и символи, които съпътстват този период според православната традиция в България.
Какво се случва с душата според православната вяра?
Според учението на Православната църква душата на покойния не напуска веднага този свят. Вместо това, тя преминава през три важни етапа:
Първите 2 дни – Душата остава близо до тялото и местата, които е обичала.
От 3-ти до 9-ти ден – Пътува през духовния свят и се среща с ангели, светци и духовни образи.
От 10-ти до 40-ти ден – Душата преминава през духовен съд, който определя нейното временно място до Страшния съд.
Затова през този период се извършват панихиди, четат се молитви и се поддържа връзката между живите и починалия чрез памет и обич.
Православни ритуали в първите 40 дни – стъпка по стъпка
1. Веднага след смъртта
- Свещеник се кани да прочете специална молитва – Канон за изхода на душата.
- Тялото се измива, облича в чисти дрехи и се поставя в отворен ковчег.
- В ковчега се поставя малък кръст и икона, обикновено на Христос или Богородица.
- До тялото гори свещ – символ на Христовата светлина.
2. Първата нощ – Бдение и панихида
- Близките се събират за последно сбогом у дома или в траурна зала.Четат се псалми, молитви и се поднася коливо – варено жито, символизиращо надеждата за възкресение.
3. Погребението
- Извършва се до третия ден, обикновено в църква или параклис.
- Води се опело от свещеник, с литургия, кадене и молитви.
- Гробът се благославя, а тялото се погребва в християнско гробище в София.Кръст се поставя на гроба – дървен или каменен, с надпис.
Ключови възпоменателни дни в православната традиция
3-ти ден – Първа панихида (Третина)
Символизира Възкресението. Семейството се събира, моли се и раздава осветени хляб, жито и вино.
9-ти ден – Втора панихида (Деветина)
Смята се, че душата среща Рая и Ада. Молитвите са насочени към Божията милост и покой на душата.
40-ти ден – Най-важното възпоменание (Четиридесетина)
Това е денят, в който душата преминава в отвъдното. Панихидата е тържествена и дълбоко значима. Този ден често се приема като истинското сбогуване.
Как можем да помогнем?
Погребална агенция Хронос е тук, за да ви съпроводи през този труден период. От организация на погребения и панихиди до логистика, транспорт и административна помощ – ние ви подкрепяме с уважение и грижа.
Свържете се с нас 24/7 – защото скръбта не чака.
Kремация или погребение? Какви са разликите и как на да направим правилният избор
При планиране на погребение в София, България, един от най-важните въпроси е изборът между кремация и традиционно погребение. За много християни това решение е повлияно от вярата, традициите и личните предпочитания. В тази статия разглеждаме плюсовете и минусите на двата варианта, за да ви помогнем да направите информиран избор.
Погребение: Традиционният християнски метод
Погребението е утвърдена практика сред християните от векове, символизираща възкресението и уважението към тялото.
Предимства на погребението:
• Християнска традиция: Библията често споменава погребението като начин за почитане на починалите (напр. погребението на Исус в гробница).
• Място за спомен: Гробищата предлагат специално място за молитви и възпоменания.
• Съхранение на семейното наследство: Много семейства в София разполагат с фамилни гробове, което поддържа връзката между поколенията.
Недостатъци на погребението:
• По-високи разходи: Включва такси за гробно място, ковчег и поддръжка.
• Ограничено пространство в София: С нарастването на града, местата за погребение стават все по-малко.
• Екологични съображения: Погребенията изискват земя и ресурси, което може да се счита за неустойчиво.
Кремация: Съвременна алтернатива
Кремацията става все по-популярна в България, включително сред християните, макар че някои все още поставят под въпрос нейната религиозна приемливост.
Предимства на кремацията:
• По-ниски разходи: Кремацията често е по-икономична от традиционното погребение.
• По-голяма гъвкавост: Прахът може да бъде съхраняван у дома, положен в урново гробище или разпръснат на специално място.
• Спестяване на пространство: Кремирането намалява необходимостта от гробни места, които в София са ограничени.
Недостатъци на кремацията:
• Религиозни съображения: Православната църква традиционно предпочита погребението, докато католическата и протестантската църква приемат кремацията.
• Липса на традиционен гроб: Някои семейства изпитват затруднение в помена на починалия без физическо място за поклонение.
• Емоционални фактори: За някои хора кремацията може да изглежда по-малко лична в сравнение с традиционните ритуали.
Кой вариант е правилният за вас?
При вземане на решение за кремация или погребение в София е важно да обмислите вярата си, бюджета и семейните си традиции. Ако за вас са важни християнските обичаи и мястото за поклонение, погребението може да е по-подходящо. Ако обаче цените гъвкавостта и по-ниските разходи, кремацията е добра алтернатива.
В траурна агенция Хронос, предлагаме съчувствени и професионални погребални услуги в София, за да помогнем на семействата в този труден момент. Свържете се с нас за персонализирана консултация.
Мюсюлмански погребални традиции
В по-голямата си част обаче мюсюлманите обикновено вярват, че добрите дела, които човек прави в живота, ще осигурят влизане в Рая в Деня на Страшния съд, наричан още Последният ден, когато светът ще бъде унищожен. Много мюсюлмани вярват, че до Последния ден мъртвите ще останат в гробовете си и тези, които се отправят към Рая, ще изпитат мир, докато тези, които се отправят към Ада, ще изпитат страдание.
Когато смъртта е неизбежна
Когато мюсюлманин наближава смъртта, трябва да присъстват членове на семейството и много близки приятели. Те трябва да предложат на умиращия надежда и доброта и да насърчат умиращия да каже „шахада“, потвърждавайки, че няма друг Бог освен Аллах. Веднага след настъпването на смъртта, присъстващите трябва да кажат: „Инна лиллахи уа инна илайхи раджи'ун” („Наистина ние принадлежим на Аллах и наистина при Него ще се върнем”). Присъстващите трябва да затворят очите и долната челюст на починалия и да покрият тялото с чист чаршаф. Те също трябва да отправят „дуа“ (молба) към Аллах да опрости греховете на починалия.
Кога да се проведе мюсюлманско погребение
Според ислямския закон („шериат“), тялото трябва да бъде погребано възможно най-скоро от момента на смъртта, което означава, че планирането и подготовката за погребението започват незабавно. Трябва да се свържете с местна организация на ислямската общност възможно най-скоро и те ще започнат да помагат при организирането на погребалната служба и погребението, ще помогнат на семейството да намери подходящо погребално бюро и ще се координират с погребалния дом.
Дарение на орган
Даряването на органи като цяло е приемливо за мюсюлманите, тъй като следва учението на Корана, че „Който спаси живота на един човек, ще бъде все едно, че е спасил живота на цялото човечество“. Ако има някакъв въпрос относно това дали органи могат да бъдат дарени или не, най-добре е да се консултирате с имам (религиозен лидер) или мюсюлмански погребален директор.
Аутопсии
Рутинните аутопсии не са приемливи в исляма, тъй като се възприемат като оскверняване на тялото. В повечето случаи семейството на починалия може да откаже извършването на рутинна аутопсия.
Балсамиране
Балсамирането и козметологията не са разрешени, освен ако не се изискват от щатски или федерален закон. Поради забраната за балсамиране и спешността, с която тялото трябва да бъде погребано, не е възможно тялото да се транспортира от една страна в друга. Много мюсюлмани, живеещи в Америка, имат желание да бъдат погребани в страната на техния произход и тази културна практика, макар и приемлива в някои общности, е в противоречие с шериата. Трябва да се консултирате с имам или мюсюлмански погребален директор, ако има някакви въпроси по въпроса.
Кремация
Кремацията е забранена за мюсюлманите и се счита за „харам“ или нечиста практика, която е оскверняване на починалия.
Подготовка на тялото
За да се подготви тялото за погребение, то трябва да бъде измито („Гусл”) и повито („Кафан”). Близките членове на семейството от един и същи пол се насърчават да дават гусл, въпреки че в случай на смърт на съпруг съпругът може да извърши измиването. Тялото трябва да се измие три пъти. Ако след три измивания тялото не е напълно чисто, то може да се измие още, но в крайна сметка тялото трябва да се измие нечетен брой пъти. Тялото трябва да се измие в следния ред: горната дясна страна, горната лява страна, долната дясна страна, долната лява страна. Женската коса трябва да бъде измита и сплетена на три плитки. След като бъде почистено и подготвено, тялото трябва да бъде покрито с бял чаршаф.
За да покриете тялото, трябва да поставите три големи бели листа от евтин материал един върху друг. Тялото трябва да се постави върху чаршафите. В този момент жените трябва да бъдат облечени в рокля без ръкави с дължина до глезена и воал за глава. Ако е възможно, лявата ръка на починалия трябва да лежи на гърдите, а дясната ръка да лежи върху лявата ръка, като в позиция за молитва. След това чаршафите трябва да се сгънат върху тялото, първо дясната страна, а след това лявата страна, докато и трите чаршафа увият тялото. Покривалото трябва да бъде закрепено с въжета, едно вързано над главата, две вързани около тялото и едно вързано под краката. След това тялото трябва да бъде транспортирано до джамията („масджид“) за погребални молитви, известни като „Salat al-Janazah“.
Оглед, събуждане или посещение преди мюсюлманско погребение
Когато мюсюлманин умре, тялото трябва да бъде погребано възможно най-скоро след смъртта, така че няма гледане преди погребението.
Мюсюлманската погребална служба
Salat al-Janazah (погребална молитва) трябва да се извършва от всички членове на общността. Въпреки че молитвите трябва да се четат в джамията, те не трябва да се четат вътре в джамията; вместо това те трябва да се извършват в стая за молитва или учебна стая, или в двора на джамията. Молещите се трябва да обърнат към „кибла“ – тоест към Мека – и да образуват най-малко три реда, като мъжът, който е най-близък роднина на починалия, е в първия ред, последван от мъже, след това деца, след това жени.
Погребение
След прочитането на Салат ал-Джаназа, тялото трябва да бъде транспортирано до гробището за погребение. Традиционно само мъже имат право да присъстват на погребението, въпреки че в някои общности всички опечалени, включително жени, ще бъдат допуснати до гроба. Гробът трябва да се изкопае перпендикулярно на киблата, а тялото да се постави в гроба от дясната му страна, с лице към киблата. Тези, които поставят тялото в гроба, трябва да рецитират реда „Bismilllah wa ala millati rasulilllah“ („В името на Аллах и във вярата на Пратеника на Аллах“). След като тялото е в гроба, върху тялото трябва да се постави слой от дърво или камъни, за да се предотврати директен контакт между тялото и почвата, която ще запълни гроба. След това всеки присъстващ опечален ще постави три шепи пръст в гроба. След като гробът е запълнен, може да се постави малък камък или маркер на гроба, така че да бъде разпознаваем. Традиционно обаче е забранено да се издига голям паметник на гроба или да се украсява гробът по сложен начин.
Прием след погребението
След погребението и погребението близките на семейството ще се съберат и ще приемат посетители. Обичайно е общността да осигурява храна за семейството за първите няколко дни от периода на траура (обикновено три дни). Обикновено периодът на траур продължава 40 дни, но в зависимост от степента на религиозност на семейството, периодът на траур може да бъде много по-кратък.
Мюсюлмански траурен период и възпоменателни събития
Очаква се вдовиците да спазват по-дълъг период на траур, обикновено четири месеца и десет дни. През това време на вдовиците е забранено да общуват с мъже, за които потенциално биха могли да се омъжат (известни като „на-махрам“). Това правило обаче може да бъде пренебрегнато в спешни случаи, като например когато вдовицата трябва да отиде на лекар.
В исляма е приемливо да се изрази скръб за смърт. Плачът и плачът по време на смъртта, на погребението и погребението са приемливи форми на изразяване. Въпреки това, плачът и крясъците, късането на дрехите и чупенето на предмети и изразяването на липса на вяра в Аллах са забранени.
Арахангелова задушница
Арахангелова задушница
Задушница се наричат дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите. По традиция през тези дни християните измолват Господ да прости греховете на нашите близки покойници.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи. Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците. Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба.
На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България.
На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.
Черешова задушница обичаи
Черешова задушница обичаи
Събота, 6-ти Юни 2020 година
Православната църква е определила съботата преди Петдесетница за деня, в който се почита паметта на починалите. Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите на починалите ни близки.Този ден носи името "Черешова задушница" или Спасовска задушница. Подобно на Арахангеловата задушница, това е денят, в който живите трябва да отидат в църквата, за да измолят прошка за душите на починалите си близки. На Черешова задушница в храмовете се правят заупокойни свети литургии. След това в църквите, както и на гробовете на починалите, православните християни отслужват панахиди за упокой на душите на "отминалите от тоя свят". На този ден близките прекадяват и преливат с червено вино и вода, запалват свещ, хляб и жито. Освен, традиционната подавка се раздават и череши, от където идва и името на този ден. По това време на годината черешите са най - популярният плод в България.Обичаи и поверия
Поверието гласи, че душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък се прибират в Рая.
Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди Задушница, след което и в самата събота рано сутринта. На път за гробищата трябва да се пази пълно мълчание, за да не бъдат убезпокоени душите им. На гроба опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино - символ на Христовата кръв. Оставят се също свежи цветя и се носи коливо - варено жито, което е приготвено от предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, на който трябва да бъде украсен с кръст. Той символизира тялото Христово. Освен подавки, свещи и вино на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво.
Неговата символика не е случайна и носи дълбок смисъл. От древни времена се вярва, че орехът е посредник между двата свята - този на живите и този на мъртвите. Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, се слагат общи трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“ и „пийнат“ и мъртвите. Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза се хранят, значи душата на мъртвия си е дошла за кратко на земята, за да навести близките си.
© Всички права запазени Траурна агенция Хронос
Коментари