КАКВО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ РАЗДАВА НА МЕСОПУСТНА ЗАДУШНИЦА

Във всеки православен храм на задушница се прави Обща панихида за починалите. Там се молим за душата на мъртвите и палим свещ. Голяма Задушница е преди Неделя Месопустна /Месни Заговезни”. Тя е една от трите Големи Задушници, които християните отбелязват всяка година. И според църковния календар винаги са в съботния ден, когато Иисус Христос също бил покойник и с тялото си бил в гроба. /18 Февруари 2023 г./

По традиция, на Голяма Задушница се извършва помен в памет на мъртвите, близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито, хляб и сладки за „Бог да прости мъртвите души”.

В неделята, 19 февруари , /Месни Заговезни/, литургийното Евангелско четиво припомня картината на Страшния съд.
На този ден, за последен път се яде месо, преди началото на Великия пост.А той започва от понеделник / 27 февруари/ след Сиропустната неделя / Сирни заговезни/.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия.

Голямата задушница, последната за годината, е различна с общата трапеза на гробищния парк, на която се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите “Бог да прости”. Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.
На нея се правят и раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
На този ден не се работи, не се пере, не се върши никаква домакинска работа.

КАКВО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ВКЛЮЧВА В МЕНЮТО НА МЕСОПУСТНА ЗАДУШНИЦА

Коливо – обредно варено жито

По време на този традиционен празник винаги първо се раздава вареното жито, известно като коливо. То символизира живота и здравето, а също така служи да напомня на хората да бъдат благодарни за това, което имат. Това специално ястие от пшеница служи и за възстановяване на връзката с предците и напомняне на хората да не забравят корените си.

Хляб – символ на тялото

Хлябът е друг продукт, който често се споделя по време на този празник, тъй като символизира тялото на Христос. В някои случаи хлябът може да бъде приготвен със специални съставки като стафиди или ядки, които да подобрят вкуса му или да представят различни аспекти от учението на Исус. При раздаването на хляба е важно хората да помнят, че споделянето на този дар обединява всички в една вяра.

Вино – символ на кръвта

Виното е важна част от много християнски празници и тържества и Месни заговезни не прави изключение! Виното символизира Христовата кръв и когато се споделя между приятели, членове на семейството и съседи, то помага за изграждането на силни връзки между всички тях. Виното може да помогне да се внесе мир и радост в живота на хората и в трудни моменти

Малки сладкиши

През последните години към списъка на предметите, които се раздават по време на Задушница в България, бяха добавени и малки сладкиши. Това е хубав жест, който показва признателност към всички, които участват в празника, като внася радост в живота им със сладки изкушения!
Много българи си спомнят за своите починали близки по време на Задушница, като раздават подавки, в които задължително трябва да съдържат храни като коливо (варено жито), хляб (символизиращ тялото на Христос), вино (символизиращо кръвта му) и дребни сладки (в знак на благодарност). С раздаването на тези подавки на приятели и съседи на българите се напомня да останат верни на своето наследство и същевременно да се обединят в една вяра чрез подаръци, представящи учението на Исус. Традицията на споделяне на тези дарове помага за изграждането на силни взаимоотношения между всички участници – това я прави важна част от българската култура от древни времена!